Искате добро зрение? Няма нищо по-лесно – бъдете оптимисти!

Зрителната острота е основна количествена характеристика на зрението. Колкото по-висока е зрителната острота на зрението, толкова по-добро и по-силно е зрението.
Ето защо за хората, които имат желание да подобрят зрението си е препоръчително да открият ефективно средство за подобряване на неговата острота. Оказва се, че няма нищо по-лесно от това!

Канадски психолози доказват, че когато човек гледа положително на света, зрението му се изостря и обратно, съобщава в. “Дейли Телеграф”. Тези, които гледат света през розови очила, възприемат по-голямо количество зрителна информация, твърдят проф. Адам Андерсън и колегите му Тейлър Шмиц от Университета в Торонто, Канада, в списание по неврология (Journal of Neuroscience). Учените демонстрирали на доброволци поредица поредица изображения, за да съдадат у тях добро, лошо или неутрално настроение, като в същото врме изследвали реакцията на мозъка им със скенер.

Резултатите за пръв път показали, че настроението буквално променяло начина, по който хората виждали снимките. Доброто настроение позволявало на зрителната кора на мозъка да обхваща по-широка информация от околната среда и да забелязва повече подробности, докато лошите настроения водели до тунелно зрение.
Освен позитивното мислене, оптималните незаменими очни пигмента – лутеин и зеаксантин, които се съдържат в природният продукт Околут, имат изключително значение за подобряването на зрителната острота.

Околут VG.caps. подобрява качеството на зрението благодарение на офталмопротективното си действие. Продуктът е подходящ за профилактика, както и при нарушено зрение в детската възраст.

Съставките на Околут се натрупват избирателно в макулата. Филтрират и неутрализират фототоксичното въздействие на УВ – лъчението. Обезвреждат свободните радикали в макулата и ретината. Действат като “храна за окото” и като вътреочен филтър.
Околут VG. Caps. се дозира при възрастни по 1 – 2 VG caps дневно по време на хранене. При деца – по 1 капсула дневно по време на хранeне.

Блефароконюнктивит – видове, симптоми, лечение

OcomedБлефароконюнктивит – разновидност на конюнктивит, настъпващ заедно с блефарит (възпаление на клепачите). Съпътстващите заболявания са розация, себореен и стафилококов блефароконюнктивит и др.

Причина за възникване на заболяването

Според статистиката, възпалителните заболявания на очите съставляват 40-50% от амбулаторния поток от болни със синдрома “червени” очи. Сред възможните възпалителни заболявания на органите на зрение се среща конюнктивит – до 67% и блефарит – около 23%.

Общите случаи на заболяване от блефарит и блефароконюнктивит представляват 39-88%, което показва сравнително висока степен на заболеваемост. Предразполагащи фактори са микротравми на конюнктивата; предишни инфекции; късогледство; астигматизъм; общо отслабване на организма, вследствие на преохлаждане/прегряване.

Видове и симптоми на заболяването

Пациентът има ясно изразена конюнктивална хиперемия и конюнктивален оток, в следствие на което настъпва характерното зачервяване на окото, развива се фотофобия, наблюдава се сълзене, отделя се гнойно-слузест секрет.

В медицинската практика се срещат следните видове блефароконюнктивит:

  • Бактериален в остра и хронична форма – причинява се от стафилококи и се появява на фона на неизразено възпалително зачервяване на клепачите; появява се зачервяване на очите, образува се “якичка” в корените на миглите, придружен от гнойно слузест секрет, който слепва клепачите; наблюдава се загуба на миглите.
  • Себореен – възниква на фона на тежка форма на себореен дерматит или розацея; протича с усещане за парене в очите.
  • Алергичен – настъпва при повишена чувствителност на организма към алергени.

Лечение на заболяването

Блефароконюнктивит слабо се поддава на лечение и има хроничен характер на протичане. При стафилококов блефароконюнктивит отстраняването на детрит от клепачите се извършва с помощта на памучен апликатор, потопен в шампоан с нормално/неутрално рН, след което се нанася назначения мехлем.

При себорейният блефароконюнктивит се изисква консултация с дерматолог, който да проведе адекватно лечение на основното заболяване – себорея. Провеждат се редовни прегледи, за да се проследят засегнатите райони.

Вирусният конюнктивит продължава 3 седмици, но в някои случаи може да продължи месец и повече.
При блефароконюнктивит се провежда комплексно лечение с противовирусни, противомикробни препарати, както и кортикостероиди, антибиотици, антисептици под формата на капки и мехлеми.

Блефарит – симптоми, видове, лечение

Хронично възпаление(обикновено двустранно) на ръбовете на клепачите се нарича блефарит. Заболяването засяга предимно хора в трудоспособна възраст(30-50 години).
Стафилококовият блефарит (80%) се появява при жени на възраст 40-45 години.
Хроничното възпаление на ръбовете на клепачите е едно от най-честите заболявания на очите.

Блефарит – класификация

В зависимост от причината на заболяването:

  • Инфекциозен;
  • Неинфекциозен.

В зависимост от клиничната проява и локализация на процеса:

  • Преден блефарит – стафилококов (язвен), себореен (люспест). Засяга предната част на клепача, където са разположени миглите. Най-често се причинява от бактерии (стафилококи) или пърхот на скалпа и веждите (себореен блефарит).
  • Заден блефарит – засяга вътрешната част на клепача (влажната част, която е в контакт с окото) и възниква в резултат на нарушена секреция на мастните жлези в тази част на клепача, което създава благоприятни условия за развитието на бактерии.

Причини за заболяването

Причините за появата на блефарит могат да бъдат алергии, късогледство или далекогледство, паразитни заболявания, общ спад в имунитета, недостиг на витамини, ендокринни нарушения, прием на медикаменти, вредни навици, патология на стомашно-чревния тракт, стрес и т.н.
За да се установи истинската причина за блефарит, е необходимо пациента да се подложи на пълни изследвания и да се направи консултация с няколко специалиста.
Появата на блефарит е обезпокоителен сигнал за намаляване на защитните сили на организма.

Симптоми

Блефарит може да протече с различна степен на тежест. Лесното протичане на заболяването се характеризира с незначително зачервяване и едва видимо подуване на ръбовете на клепачите, покриване на корените на миглите с малки и лесно отделими люспички. Клепачите са силно сърбящи, понякога миглите падат под тежестта на клепачите. Очите сълзят и бързо настъпва зрителна умора, появява се чувствителност към ярка светлина, прах, вятър и други дразнители. При тежко протичане на заболяването, на ръба на клепачите се образува гнойна коричка. След отделяне на коричката се появява язва с кървене на повърхността. Белезите могат да доведат до аномален растеж на миглите и деформация на клепачите. Миглите често падат, а новите растат много слабо.

Лечение

Провеждането на интензивна терапия води до стабилизация на заболяването. Ежедневната хигиена, внимателното отстраняване на корички от миглите, с помощта на памучен тампон, напоен със слаб разтвор от сода бикарбонат, спира или предотвратява влошаването на блефарит. При тежки форми на заболяването се предписват антибактериални мехлеми и капки за очи, както и слаби кортикостероиди.

Най-упорит е стафилококовият блефарит. Прогнозата е благоприятна, при спазване на всички препоръки на лекаря.

Роговична трансплантация – Кератопластика

Трансплантация на роговицата (проникваща кератопластика) е микрохирургическа операция, която позволява да се подобри качеството на зрението при пациенти с различни патологии на роговицата. Целта на операцията е възстановяване на анатомичната форма и функции на роговицата, да се отстрани вроден или придобит дефект. Към днешна дата, кератопластиката се явява най-разпространената операция по трансплантация на органи. В света ежегодно се извършват повече от десет хиляди такива операции.

По време на операцията, засегнатият участък от роговицата частично или напълно се заменя с трансплантант. По този начин, в зависимост от патологията, трансплантанта може да замени тъканта на роговицата по цялата дълбочина, както и да се постави на предните слоеве на роговицата.

В кои случаи се препоръчва трансплантация на роговица

По статистика различните видове патологии на роговицата представляват 25% от всички заболявания на органите на зрението. Нарушената острота на зрението, причинена от заболявания на роговицата, в голям процент от случаите е необратима и не се поддава на корекции с помощта на очила или контакти лещи. Ето защо, кератопластиката се явява единствения ефикасен метод за лечение на пациенти с промяна в прозрачността (помътняване) на роговицата, или нарушение на нейната сферичност.

Към трансплантация на роговица се прибягва в следните случаи:

  • кератоконус и кератоглобус
  • язви на роговицата, след химични или термични изгаряния
  • посттравматични белези на роговицата
  • вродена или придобита дистрофия на роговицата.

Преди извършването на операцията по трансплантация на роговица, всеки пациент се подлага на задълбочена оценка за идентифициране на противопоказанията и рисковите фактори; отчитат се и прогнозни резултати от интервенцията. В случай на откриване на такива рискови фактори като ентропия, ектропия, блефарит, бактериален кератит, и т.н., те трябва да бъдат решени преди кератопластиката.

Как протича операцията

Операцията се изпълнява в режим “един ден”, като изборът на анестезия зависи от много фактори (възраст, тип на заболяване на роговицата, общото състояние на пациента, и т.н.); може да се използва както местна, така и обща анестезия.
Очната ябълка се фиксира. Хирургът определя точния размер на участъка на роговицата, който трябва да се отстрани. По зададени параметри, поразената роговична тъкан се отстранява. На нейно място се имплантира роговичния трансплантант, чийто размер напълно съвпада с размера на отстранената роговична тъкан.

Според показанията в същото време може да се извърши реконструкция на предния сегмент на окото (отстраняване на катаракта, разрушаване на сраствания, ирисова пластика и т.н. ..).
След завършване на всички необходими манипулации, трансплантанта се фиксира със специален шевен материал (дебелината на влакното е много по-тънко от човешки косъм); на оперираното око се поставя здрава превръзка; могат да се използват специални защитни контактни лещи.
В деня на операцията, пациентът се връща у дома.