Катаракта (перде на окото)

/0 Коментари/в /от

Катаракта е водещо в световен мащаб заболяване на очите, което води до прогресивни нарушения на зрението. Протича с намаляване пропускливостта и помътняване на лещата на окото. Оттам произлиза и популярното наименование на катарактата – перде на окото.

Катаракта имат стотици милиони хора по света и хиляди у нас. Предвид изключителната социална значимост на това очно заболяване, екипът на програма Очно здраве (Ocomed) ще представи всички най-важни факти, вълнуващи хората с катаракта – причини, симптоми, лечение, превенция, усложнения. Екипът от специалисти, асоциирани с програма Ocomed, предлага и възможност за онлайн консултации, в помощ на всеки, диагностициран с катаракта или друг проблем с очите и зрението.

Катаракта – причини и типове

Развитието на катаракта може да е следствие от редица фактори. От една страна, помътняването на лещата на окото е естествен процес, провокиран от фактори като:

  • възрастови изменения в структурата и еластичността на лещата
  • действието на свободните радикали
  • непрекъснатото облъчване с УВ-лъчи

От друга страна, катаракта може да се развие като последствие от някои вредни навици или като придружаващо състояние при друго заболяване. В тази връзка причини за катаракта може да бъдат и:

  • прекомерно тютюнопушене
  • злоупотреби с някои лекарства
  • диабет
  • хронични възпалителни заболявания
  • късогледство
  • рубеола, сифилис и др. заболявания по време на бременността, които може да провокират катаракта още в ембрионалната фаза на развитие на човека

На база на провокиращото влияние на горепосочените групи фактори се разглеждат няколко основни типа катаракта:
1. Възрастово обусловена катаракта (старческо перде на окото) – най-разпространената форма на катаракта
2. Вродена катаракта (катаракта при деца и бебета)
3. Вторична катаракта – усложнение от развитието на друго заболяване
4. Травматична катаракта – провокирана от физическа травма на окото

Катаракта – симптоми и усложнения

Катаракта обикновено се развива бавно, с постепенно и почти неусетно влошаване и отслабване на зрението. Много хора дори не подозират, че имат катаракта до момента на поява на по-отчетливи симптоми като:

  • замъглено зрение
  • късогледство
  • трудно фокусиране на погледа върху по-далечни предмети
  • отслабване на т.нар. цветно зрение и промяна в начина на възприемане на цветовете
  • загуба на контраст на зрението
  • бърза и лесна умора на очите при напрягане на зрението

При вродена катаракта в детска възраст посочените симптоми се установяват много трудно. Това изисква наблюдения от страна на родителя за видими помътнявания на лещите на очите на детето и проследяване на евентуални други признаци за нарушения в зрението. Важно е при дори леки съмнения да се прави профилактичен преглед на зрението на детето.

Катарактата може да прогресира до почти пълна загуба на зрението на засегнатото око. В много случаи катаракта се развива и на двете очи, макар и в различно време. Ако не се лекува навреме и успешно, тя може да доведе до пълна слепота. Катарактата е водеща причина за загуба на зрението в редица страни по света с по-слабо развито здравеопазване.

Катаракта – лечение и профилактика

Лечението на катаракта е единствено хирургично, по метода на т.нар. ултразвукова факоемулсификация. Извършава се раздробяване на помътнялата леща на база на ултразвукови вълни. След това парченцата от нея се отстраняват с вакуумно изсмукване и се поставя нова, напълно прозрачна изкуствена леща.

Операция на катаракта се извършва като рутинна процедура, която трае по-малко от 30 минути, с много кратко постоперативно възстановяване. Резултатът в голяма част от случаите е отличен за трайно подобряване на зрението.

От изключителна важност както след операция на катаракта, така и като превантивна мярка срещу развитието й, са профилактичните грижи за очите и зрението. От първостепенно значение е редовният прием на антиоксиданти и пигменти за очи като лутеин, зеаксантин и астаксантин. Те се натрупват в ретината на окото и подобряват остротата и фоточувствителността на зрението. В допълнение неутрализират свободните радикали и премахват негативния им ефект върху лещата на окото, чието помътняване е основно последствие именно от оксидативния стрес в организма. Приемът на незаменимите пигменти и антиоксиданти за очи е задължителна част от качествената грижа за очите. Тези продукти намаляват риска от катаракта, ускоряват постоперативното възстановяване и намаляват риска от сухота в очите – най-честото временно последствие след операция на катаракта.

Програма Очно здраве (Ocomed) предлага серията продукти Околут като природно и доказано ефективно средство за превенция и допълващо лечение на катаракта в детска и зряла възраст.

Макулна дегенерация

/0 Коментари/в /от

Макулна дегенерация е едно от трите най-чести заболявания на ретината. Протича с прогресивно увреждане на централната зона на ретината – т.нар. макула, или жълто петно. В макулата са съсредоточени основната част от т.нар. колбички – клетките, отговорни за правилното възприемане на цветовете и поддържането на нашето централно зрение.

Имайки предвид ключовото разположение на макулата в ретината (точно зад зеницата) и ролята й за поддържане на централното и цветното зрение, нелекуваната дегенерация на макулата води до неизбежна и необратима слепота.

Макулната дегенерация е социално значимо заболяване с изключителна тежест. Ще разгледаме двата основни типа макулна дегенерация и основните причини за появата й. В допълнение ще посочим характерните симптоми и методите за лечение при дегенерация на макулата.

Макулна дегенерация – 2 основни типа

Дегенерацията на макулата протича в 2 основни форми, различаващи се по механизма на протичане и по честотата, с която се срещат.

  • Мокра макулна дегенерация (пролиферативна форма). Протича с образуване на нови и лесно разрушими кръвоносни съдове в макулата и ретината. Процесът се означава като неоваскуларизация. Стените на крехките неоваскуларни съдове лесно пропускат течност, която се натрупва в ретината и уврежда сериозно централното зрение.
  • Суха макулна дегенерация (непролиферативна). Тя се диагностицира по-често – в около 80% от случаите на макулна дегенерация е налице именно сухата й форма. При нея се наблюдава изтъняване на слоя от клетки, означавани като колбички в зоната на макулата. Тези клетки са отговорни за нормалното цветно и централно зрение. Много от случаите на суха макулна дегенерация прогресират до мокра форма, криеща по-сериозни рискове от увреждане на зрението.

Макар и с различни механизми на протичане и честота на разпространение, двата типа макулна дегенерация си приличат по една особеност – оставени нелекувани водят до необратима слепота. Макулна дегенерация е причина за над 30% от случаите на тотална загуба на зрение в световен мащаб.

Причини за дегенерация на макулата

Макулна дегенерация поразява основно хората над 60-годишна възраст. Това е причина състоянието в болшинството от случаите да се означава като възрастово асоциирана макулна дегенерация.

Измененията в структурите на окото, идващи с възрастта обаче не са единствена причина за дегенерация на макулата. Сред останалите топ рискови фактори за развитие на това очно заболяване попадат и:

  • наследствена обремененост
  • затлъстяване
  • висок холестерол
  • високо кръвно налягане
  • продължително тютюнопушене

Сред основните причини за развитие на макулна дегенерация попадат и някои естествени фактори като светлият цвят на очите и половата принадлежност (жените по-често страдат от дегенерация на макулата).

Макулна дегенерация – симптоми

В началните си фази и двете форми на макулна дегенерация не проявяват отчетлива симптоматика. Те протичат с неуловимо, но и непрестанно отслабване на зрението.

Първи и най-отчетлив симптом на макулна дегенерация е увреждането на централното зрение. Характеризира се с поява на тъмно петно в центъра на зрителното поле. Петното става все по-широко с прогресиране на дегенеративните процеси. Тога се появяват и допълнителни симптоми като:

  • промени във възприемането на цветовете
  • замъгляване на зрението и трудно фокусиране на погледа
  • размазване на външните линии на наблюдаваните обекти и поява на вълнообразни вместо прави очертания

В някои случаи е засегнато едното око, но по-често се наблюдава макулна дегенерация и на двете очи. Тогава посочените симптоми засягат и двете очи и увреждането на зрението е по-сериозно.

Макулна дегенерация – лечение и профилактика

От ключово значение за стопиране прогресията на дегенеративните процеси в макулата е навременният старт на лечението. Редица клинични проучвания доказват, че водеща роля в това отношение има повишаването приема на пигменти за очи още при първи симптоми на макулна дегенерация. Двата най-важни очни пигмента, подпомагащи борбата с макулната дегенерация, са лутеин и зеаксантин. Те забавят прогресията на дегенеративните процеси и помагат за опазване на зрението.

Редовното набавяне на лутеин и зеаксантин в необходимите дози е ключово средство и за успешната превенция на макулна дегенерация. От това трябва да се възползват всички хора, изложени на посочените рискови фактори за дегенерация на макулата.

Програма Очно здраве (Ocomed) предлага серията продукти Околут като източник на оптимални дози от необходимите пигменти за очи за профилактика и лечение на макулна дегенерация. Приемът на продукти Околут и редовните профилактични прегледи на зрението са основен гарант за поддържане на централното зрение и намаляване риска от очни заболявания във всяка възраст.

Диабетна ретинопатия

/0 Коментари/в /от

Диабетна ретинопатия е най-сериозното усложнение на диабета, което засяга очите и зрението. Може да засегне всеки, който страда от диабет тип 1 или тип 2. Колкото по-дълго време е налице диабетът и колкото по-слаб е контролът върху него, толкова по-вероятно е да се развие диабетна ретинопатия.

Разпространението на диабета в наши дни придобива почти епидемични размери. Налице е бум на случаите на провокирани от него зрителни нарушения у нас и по света. Диабетната ретинопатия е едно от трите най-чести заболявания на ретината. В тази връзка програма Очно здраве (Ocomed) ще представи всичко най-важно за това очно заболяване: причините за развитието му, симптомите и утвърдените методи за превенция и лечение на диабетна ретинопатия.

Диабетна ретинопатия – причини и типове

Диабетна ретинопатия се развива поради негативното влияние на високата кръвна захар върху стените на кръвоносните съдове на ретината. С времето деликатните ретинални съдове се стесняват или дори запушват, което намалява кръвотока към изключително чувствителната към снабдяването с кислород ретина. Влошеното оросяване на ретината е основна причина за увреждането й и развитието на диабетна ретинопатия.

Процесът на увреждане на ретиналната тъкан е бавен. Това дава възможност за образуване на нови кръвоносни съдове, които да компенсират затрудненията с оросяването в тази зона на окото. Процесът се означава като пролиферация, неоваскуларизация или ангиогенеза. Новите кръвоносни съдове обаче са изключително крехки и пропускливи. Излизането на кръвна плазма през тях и натрупването й в ретиналната тъкан е втората причина за развитие на диабетна ретинопатия.

Във времето заболяването преминава през 2 форми: непролиферативна и пролиферативна диабетна ретинопатия. Прогресирането на състоянието е свързано именно със затрудненията с оросяването на ретината, водещи до патологичното образуване на нови, но нефункционални съдове. Усложненията при прогресията на диабетната ретинопатия може да доведат до увреждане на централната й зона (макулата) или до повишаване на очното налягане и увреждане на оптичния нерв. Така се стига до двете най-чести и непоправими последствия от нелекуваната диабетна ретинопатия – пълна дегенерация на макулата и глаукома.

Наред с прогресирането на диабета още няколко фактора може да допринесат за развитието на ретинопатия. Това са:

  • високо кръвно налягане
  • висок холестерол
  • тютюнопушене
  • бременност

Диабетна ретинопатия – симптоми

В началните си етапи диабетната ретинопатия може да не провокира никакви симптоми. В крайните си фази причинява необратима слепота. Затова е важно мерки за опазване на зрението да се предприемат още при поставяне на диагноза “диабет”.

Първите разпознаваеми симптоми на диабетна ретинопатия включват комплексни оплаквания, засягащи централното зрение като:

  • тъмни петна в центъра на зрителното поле
  • поява на мигащи светлинки и проблясъци
  • замъглено зрение
  • влошаване на цветното зрение
  • отслабено нощно виждане

Важно е да се отбележи, че симптомите на диабетна ретинопатия обикновено засягат и двете очи.

Лечение и профилактика на диабетна ретинопатия

Лечението на диабетна ретинопатия се назначава основно на база на формата на заболяването – дали тя е пролиферативна, или не. И в двата случая лечението е насочено към забавяне прогресията на заболяването и опазване на остатъчното зрение.

В ранните фази на непролиферативна диабетна ретинопатия само лекуващият офталмолог може да прецени дали има нужда от специфично лечение. В много случаи подобряването на контрола върху кръвната захар е достатъчна мярка за овладяване на зрителните усложнения на диабета.

При пролиферативна диабетна ретинопатия лечението е основно оперативно. То е насочено към стопиране кървенето през новоформираните кръвоносни съдове в ретината. Най-често се ползва методът на т.нар. фотокоагулация за лазерна корекция на зрението.

Дори оперативната намеса не гарантира окончателно излекуване на диабетната ретинопатия. Диабетът е доживотно състояние, поради което последващи нови проблеми с очите и зрението са напълно възможни. Това изисква придържането към строги превантивни мерки за трайна профилактика на диабетната ретинопатия.

Програма Очно здраве (Ocomed) призовава към редовни профилактични прегледи на зрението и предлага възможност за безплатни онлайн консултации и прегледи за хората от рисковите групи. Специалистите от програма Окомед препоръчват серията природни продукти Околут като източник на най-важните пигменти и антиоксиданти за очи. Те осигуряват пълна пигментна и съдова защита за очите за превенция и допълващо лечение на диабетна ретинопатия. Предлагаме и серия допълващи продукти, които заздравяват стените на кръвоносните съдове в ретината и стопират патологичната пролиферация на нови такива.

Диабетната ретинопатия не е непреодолимо състояние и зрителните увреждания не са неизбежни. С добър контрол на кръвната захар и качествени лечебни и профилактични грижи всеки пациент с диабет може да опази зрението си здраво до живот.

Глаукома

/0 Коментари/в /от

Като глаукома се означават група невродегенеративни очни заболявания, които протичат с атрофия на очния нерв и нанасят непоправими щети на зрението. Очният нерв има незаменима роля в механизма на зрението, провеждайки информацията от ретината към центъра на зрение в мозъка под формата на нервни импулси. Прогресивната атрофия на очния нерв с развитие на глаукома е най-честата причина за необратима слепота в световен мащаб. Заболяването може да се развие във всяка възраст, но най-често се проявява сред възрастните хора над 60-годишна възраст.

Глаукома – причини и форми

Увреждането на очния нерв обикновено е резултат от трайно повишено очно налягане. Очният нерв е изключително чувствителен на каквито и да било външни въздействия и натискът върху него при повишаване на налягането в окото прогресивно и необратимо го уврежда. Това е причина щетите върху зрението при глаукома да са необратими.

Високото очно налягане е следствие от натрупване на течност в окото и непълното й дрениране през пространството между роговицата и ириса, откъдето тя обикновено се оттича. Причините за проблемното оттичане на вътреочната течност и развитието на глаукома са разнообразни и все още се проучват. За момента най-проученият провокиращ фактор е генетична мутация, която се предава в поколението и превръща глаукомата в типично наследствено зрително заболяване. Повишаване на очното налягане и развитие на глаукома може да бъде провокирано и от фактори като късогледство и постоянно напрягане на зрението, диабет и др.

Разглеждат се няколко отделни форми на глаукома:

  • откритоъгълна глаукома – най-разпространената форма. При нея ъгълът между ириса и роговицата, подсигуряващ оттичането на вътреочната течност е открит, но е налице частично блокиране на дрениращата система от каналчета
  • закритоъгълна глаукома – тя се развива, когато ирисът промени естествената си леко свита навътре форма, издаде се напред и блокира входа към дренажните каналчета. Този тип глаукома често е резултат от физически травми на окото. Означава се и като вторична глаукома, защото увреждането на очния нерв е резултат от външни фактори
  • глаукома при нормално очно налягане – тази форма на глаукома е доказателството, че увреждане на очния нерв може да настъпи и без промени във вътреочното налягане. Заболяването се развива при нарушения в периферната циркулация на кръвта, водещи до слабо оросяване на ретината и очния нерв
  • глаукома при деца (вродена глаукома) – в някои случаи уврежданията на очния нерв са вродени и глаукомата е налице още от най-ранна възраст
  • пигментна глаукома – развива се, когато затрудненото оттичане на вътреочната течност е резултат от запушване на дренажните канали с пигментни гранули от ириса. Отново форма на вторична глаукома.

Симптоми на глаукома

Глаукомата прогресира бавно и неусетно – без никаква симптоматика дори в по-напредналите си стадии. Причината за липсата на оплаквания е в това, че мозъкът бързо се адаптира към бавните промени в качеството на зрението и проблеми се усещат едва при вече сериозни зрителни нарушения.

Прогресивното увреждане на зрението при глаукома започва с отслабване на периферното, а впоследствие и на централното зрение. Симптомите може да засегнат само едното око, но повечето форми на глаукома се проявяват двустранно. В тези случаи увреждането на зрението на двете очи невинаги е в еднаква степен.

Симптомите, появяващи се в напреднала фаза на глаукома, се различават леко в зависимост от формата на заболяването:

  • симптомите на откритоъгълна глаукома включват поява на слепи петна в зрителното поле и тунелно виждане
  • сред симптомите на закритоъгълна глаукома се открояват силно главоболие, зачервяване и болки в окото, гадене, замъглено зрение, поява на ареоли около наблюдаваните обекти

Глаукома се диагностицира основно на база на симптоматиката, когато обаче е във вече напреднала форма. В останалите случаи глаукомата се открива при профилактичен преглед на зрението при измерване на очното налягане или ъгъла на дрениране на вътреочната течност.

Глаукома – лечение и профилактика

Глаукома, която не се лекува, задължително води до пълна и необратима загуба на зрението. Навременното диагностициране и качественото лечение помагат за забавяне на нейната прогресия и опазване на максимално голяма част от зрението.

Основна цел при лечение на глаукома е намаляването на вътреочното налягане. За целта се предписват различни терапевтични схеми, включващи антиглаукомни капки за очи, лазерно или друга форма на хирургично лечение. Методът на лечение зависи изцяло от формата на глаукомата, от състоянието на пациента и преди всичко – от преценката на офталмолога.

От ключово значение в борбата с глаукомата е качествената профилактика. Американската Академия по Офталмология препоръчва профилактичен преглед на зрението поне веднъж на 3 години при хора над 40-годишна възраст, дори при липса на зрителни оплаквания. При хората над 60-годишна възраст такива прегледи е необходимо да се правят поне веднъж на две години.

Профилактиката на глаукома включва и придържане към здравословен начин на живот с осигуряване на максимален комфорт и защита на очите и зрението. Програма Очно здраве (Ocomed) предлага и още една превантивна стъпка с доказан ефект. Редовният прием на незаменимите пигменти за очи и важни антиоксиданти е препоръчително средство за превенция и допълващо лечение на глаукома във всяка възраст.

Късогледство

/0 Коментари/в /от

Медицинският термин за означаване на късогледство е миопия. Това е едно от най-честите зрителни нарушения в световен мащаб. Късогледство се развива при нарушени рефракционни способности на окото, когато светлинните лъчи не се пречупват правилно и не се фокусират точно върху ретината. При късогледство близкостоящите предмети в зрителното поле се виждат ясно, но отдалечените са замъглени и неясни. Заболяването може да се развие във всяка възраст, като често разпространението му е наследствено предопределено.

Късогледство – причини

Нормалното пречупване на светлината през роговицата и лещата и последващото й фокусиране върху ретината е основно условие за получаване на ясен образ в зрителното поле. Пречупването на светлината се означава като рефракция. Нарушената рефракция е водеща причина за развитие на късогледство, а главни причини за рефракционните нарушения може да бъдат:

  • удължаване на очната ябълка в посока назад, при което светлинния сноп се фокусира пред ретината
  • влошено състояние на роговицата
  • намаляване еластичността на лещата на окото

При нормално зрение всички компоненти на окото са идеално балансирани и работят в синхрон. Всяко малко разстройство провокира рефракционни нарушения, водещи най-често до късогледство. При други форми на нарушена рефракция може да се развие далекогледство или астигматизъм.

Късогледство може да се развие и под влияние на други фактори като:

  • прекомерно напрягане на очите
  • четене или гледане на телевизия отблизо
  • най-мощният провокиращ фактор си остава наследственият – унаследяването на генетични увреждания, които водят до миопия

Късогледство – симптоми

Най-характерните за късогледство симптоми включват следните зрителни нарушения:

  • трудно разпознаване на по-отдалечените обекти
  • бързо подобряване на зрението при преместване на погледа върху близкостоящ предмет
  • лесна умора на очите
  • нужда от много често примигване

Късогледството може да се проявява и с по-нехарактерни симптоми като:

  • често главоболие
  • замаяност и световъртеж при придвижване и често преместване на погледа от близки върху по-далечни обекти

Симптомите на късогледство може да се проявят още в ранна детска възраст. В последните години случаите на късогледство при деца зачестяват значително. Оплакванията се появяват около 6-12-годишна възраст и прогресират. Обикновено състоянието се стабилизира в зрелостта, но може да се влоши отново на по-късна възраст.

Късогледство се диагностицира лесно със стандартен очен преглед.

Късогледство – лечение и профилактика

Късогледство се лекува с методи, които в повечето случаи са напълно достатъчни за компенсиране на рефракционното нарушение. Те включват:

  • носене на очила
  • поставяне на контактни лещи
  • хирургична намеса за коригиране формата и състоянието на роговицата

Корекцията на зрението при късогледство с посочените методи е задоволителна и трайна във всяка възраст. Препоръчително е обаче да се полагат и допълнителни грижи за подхранване и защита на очните компоненти.

Екипът на програма Очно здраве (Ocomed) препоръчва редовен прием на есенциални пигменти за очи, които организмът не може да синтезира сам. Те помагат за комплексно подобряване и поддържане на зрението. Особено в комбинация с някои антиоксиданти пигментите осигуряват пълна защита за окото и неговите структури. Приемът на основните очни пигменти астаксантин, лутеин и зеаксантин, особено в комбинация с мощен антиоксидант като проантоцианидин, е ключово средство за профилактика и допълващо лечение на късогледство. Природните продукти от фамилия Околут осигуряват пълния набор от пигменти за очи, необходими за деца и възрастни.

Синдром на сухото око

/2 Коментари/в /от

Синдром на сухото око е състояние, което се характеризира с хронична сухота с очите. Освен чисто физическото неудобство от пресъхването на очите, проявите на синдрома на сухото око повишават риска от възпаление и други проблеми с очите. Макар рядко да провокира сериозни зрителни нарушения, лечението при синдром на сухото око е наложително за гарантиране на тяхната превенция.

Оплакванията от сухота в очите са сред основните причини за търсене на помощ от офталмолог. Според официалните данни над 40% от световното население във всяка възраст проявява хронични симптоми на сухота в очите. Очаква се в бъдеще броят на засегнатите да нараства, имайки предвид засилващото се влияние на факторите, провокиращи синдром на сухото око.

Синдром на сухото око – причини и усложнения

Синдром на сухото око се развива основно поради 2 причини:

  • слъзните жлези не произвеждат достатъчно количество слъзна течност за пълно омокряне на повърхността на окото
  • произведената слъзна течност е с непълноценен състав и се изпарява твърде бързо

Синдром на сухото око обаче може да се развие и като придружаващо състояние в определени ситуации. Например вследствие на:

  • хронични алергични реакции като алергичен конюнктивит
  • прием на определени лекарствени продукти
  • хормонален дисбаланс при бременност или менопауза
  • последствия след операция на катаракта
  • автоимунни заболявания като синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит и др.

Синдром на сухото око често се развива с характерни усложнения. Една от основните функции на слъзната течност е да промива очната повърхност и да предпазва окото от замърсители и болестотворни микроорганизми, с които то влиза в контакт. Липсата на пълноценна слъзна течност при синдром на сухото око драстично повишава риска от развитие на очни инфекциозни очни заболявания.

Роговицата, разположена в предната зона на окото, няма кръвоносни съдове, които да я подхранват и защитават от инфекции. Тя се поддържа основно от слъзната течност и нейните съставки. Затова при синдром на сухото око основен потърпевш е точно роговицата и усложненията от хроничната сухота в очите засягат именно нея. Едно от основните усложнения при синдром на сухото око е развитието на кератит – възпаление на роговицата.

Синдром на сухото око – симптоми

Сухотата в очите се проявява с отчетливи симптоми като:

  • сърбеж и парене
  • зачервяване и дори болка в окото
  • усещане за попаднало чуждо тяло
  • сълзене на окото
  • дискомфорт при поставяне на контактни лещи
  • замъглено зрение и др.

Разнообразието от симптоми при синдром на сухото око е следствие от широкия спектър от възможни причини. Появата на повече от един от тези симптоми трябва да насочва към консултация с офталмолог за назначаване на съответното лечение.

Синдром на сухото око – лечение и превенция

Лечението при синдром на сухото око е насочено първо към елиминиране на причините, провокиращи хронична сухота в устата. Едва тогава може да се назначи терапевтична схема, която да даде трайни резултати.

Лечението на синдрома на сухото око е продължителен процес. В зависимост от състоянието на окото и от това дали са налични някакви усложнения, се назначават различни методи на лечение. Най-често се разчита на противовъзпалителни средства под формата на капки или унгвенти за очи.

Като допълнително или самостоятелно средство за лечение на сухота в очите може да се разчита и на повишен прием на омега-3 мастни киселини. Освен противовъзпалително, те действат и за нормализиране на слъзната секреция. Особено благоприятно е действието на омега-3 мастните киселини в комбинация с повишен прием на незаменимите антиоксидантни пигменти за очи – астаксантин, лутеин, зеаксантин и проантоцианидин.

Неспецифичен конюнктивит

/0 Коментари/в /от

Мембраната, която покрива очната ябълка и вътрешната страна на клепачите, се нарича конюнктива. Възпалението на конюнктивата се означава с термина конюнктивит. Когато няма вирусна инфекция или друга ясна причина за възпаление на конюнктивата, състоянието се означава като неспецифичен конюнктивит.

Неспецифичен конюнктивит е една от най-често поставяните диагнози в офталмологичната практика. Сред засегнатите има хора на най-различна възраст, еднакво застрашени са и двата пола. Масовото разпространение на тази форма на конюнктивит се обяснява с наличието на изключително много постоянно действащи фактори, които дразнят конюнктивата, и които преодоляват нормалните защитни механизми на окото.

Неспецифичен конюнктивит – причини

Основна причина за неспецифичното възпаление на конюнктивата е действието на факторите на околната среда. Редица проучвания доказват връзката между двата проблема. С индустриализацията и негативното й влияние върху околната среда напълно естествено е все по-масово да се проявяват и произтичащите от тях здравословни проблеми при човека. Нарушаването на очното здраве е основен сред тях.

Водещите фактори на средата, които са причина за развитие на неспецифичен конюнктивит, са:

  • праховите частици
  • газовете – азотни, серни и въглеродни окиси
  • различни замърсители, които пренасяме в окото си като го търкаме с ръце

Защитният механизъм на окото спрямо подобни фактори се изразява единствено във финия слъзен слой, който промива повърхността на конюнктивата и отмива събраните по нея частици. Високото съдържание на замърсители и постоянните сблъсъци на окото с тях пречат на правилното им отстраняване. Допълнителен риск от неспецифичен конюнктивит има при хората, страдащи от синдром на сухото око, чийто брой напоследък също расте, особено в индустриално развитите страни.

Симптоми на неспецифичен конюнктивит

Ефектът на посочените фактори върху конюнктивата се изразява основно в:

  • раздразнение
  • зачервяване
  • подпухване на клепачите
  • сърбеж на окото
  • повишена секреция и сълзене на очите

Появата на подобна симптоматика винаги би следвало да се асоциира с конюнктивит и да се потърси лекарска помощ. Важно е да се отбележи, че неспецифичният конюнктивит не е заразен и не създава риск за тези, които са в контакт с болен.

Наблюдават се сезонни промени в силата на изява на симптоматиката при неспецифичен конюнктивит. Най-сериозни са проявите през лятото и зимата, когато специфичните климатични условия допълват негативното действие на посочените фактори на средата.

Неспецифичен конюнктивит – лечение и профилактика

Неспецифичният конюнктивит обикновено протича в остра форма и не хронифицира. Проявите му са налице няколко дни и рядко изискват сериозно лечение.

Когато възпалението е по-сериозно, може да се прилагат противовъзпалителни продукти, най-често капки за очи или офталмичен унгвент. Като допълнение често се предписват и т.нар. изкуствени сълзи за овлажняване на окото и стимулиране на естествените му защитни механизми. От ключово значение за профилактика на неспецифичен конюнктивит е спазването на добра лична хигиена и избягване пипането на очите с немити ръце.

Програма Очно здраве (Ocomed) осигурява възможност за онлайн консултации със специалисти в областта на очното здраве. При първи симптоми на зрително нарушение или очен проблем всеки може да потърси помощ за по-бързо излекуване на проблема и превенция на усложненията.

Алергичен конюнктивит

/0 Коментари/в /от

Алергичен конюнктивит е очно заболяване, провокирано от алергична реакция към определени алергени. Протича с възпаление на конюнктивата – мембраната, която покрива очната ябълка и вътрешната страна на клепачите.

Алергичен конюнктивит може да развие всеки човек и на всяка възраст. Общо засегнати са около 20% от хората по света. Предразположени към алергичен конюнктивит са хората, страдащи от атопични заболявания, които са с повишена алергична нагласа.

Алергичен конюнктивит – причини и форми

Като първа преграда пред външните фактори, конюнктивата се среща с много алергени. Именно те са причина за развитие на алергична реакция от страна на имунната система и развитие на конюнктивит. Основните групи фактори, провокиращи алергичен конюнктивит, са:

  • поленовите частици
  • плесени
  • прахови частици
  • парченца от животинска кожа или козина
  • някои дразнещи съставки на козметични продукти, които ползваме върху лицето си

Алергенното действие на тези агенти се изразява в стимулиране отделянето на хистамини – вещества, които тялото секретира, за да се бори с потенциално опасни субстанции. Хистамините са в основата на проявата на характерните симптоми на алергичен конюнктивит, всеки от които е свързан със стремежа към максимално бързо отстраняване на алергените от повърхността на окото.

Разглеждат се няколко типа алергичен конюнктивит. Основната класификация се прави в зависимост от периода на проявите му и от тяхната честота. На тази база се разглеждат 2 форми на алергичен конюнктивит:

  • сезонен алергичен ринит – проявява се основно през определени сезони. Най-честата форма е пролетният алергичен конюнктивит, провокиран от поленовите частици.
  • целогодишен алергичен конюнктивит – провокират го фактори, които са налице целогодишно. Това е причината да се означава и като хроничен алергичен конюнктивит.

Симптоми на алергичен конюнктивит

Алергичният конюнктивит се проявява с оплаквания като:

  • сърбеж в очите – най-разпознаваемият симптом
  • силно зачервяване на очната ябълка и на клепача
  • повишена слъзна секреция
  • подпухване на клепачите и кожата около очите
  • повишена чувствителност към светлина и фотофобия
  • хрема и течащ нос

Симптоматиката е характера и за острата, и за хроничната форма на алергичен конюнктивит.

Алергичен конюнктивит – диагностициране и лечение

Симптоматиката при различните форми на конюнктивит е много сходна, а методите за лечение варират. Важно за успешното лечение на алергичен конюнктивит е поставянето на правилна диагноза.

Диагностицирането на алергичен конюнктивит става след изследване на секрет от конюнктивата и установяване наличието в него на имунни клетки и субстанции, отделяни при алергична реакция (еозинофили, хистамини и др.).

Лечението на алергичен конюнктивит е насочено именно към намаляване последствията от отделянето на хистамини. Това изисква прием на продукти, намаляващи възпалението на конюнктивата и разнасящи отока в околоочните тъкани. Най-често се предписват антихистамини и нестерoидни противовъзпалителни средства. При по-тежки случаи може да се предпишат и кортикостероиди, прилагани под лекарски контрол.

При някои пациенти, особено при тежки случаи на хроничен алергичен конюнктивит се предписва и имунотерапия. Методът е свързан с дозирано излагане на действието на определени алергени, което цели създаването на дълготрайна имунна толерантност към тях. Така се намалява силата на алергичната реакция към въпросния алерген. Успешната имунотерапия може да осигури и окончателно преодоляване склонността към алергичен конюнктивит.

Прогноза и профилактика на алергичен конюнктивит

Прогнозата при лечение на това очно заболяване е благоприятна. Много редки са случаите, когато алергичният конюнктивит прогресира или води до сериозни усложнения с трайни увреждания на зрението. В малкото случаи на усложнения се установява основно кератит с възпаление на роговицата на окото. При хронични възпаления на конюнктивата се препоръчват редовни консултации с офталмолог.

Програма Очно здраве (Ocomed) предлага възможност за онлайн консултация, която може да помогне за навременно и точно диагностициране на алергичен конюнктивит и да спести на много хора дискомфорта, който това очно заболяване носи.

Успешната профилактика на алергичен конюнктивит изисква точно установяване на алергените, провокиращи възпаление на конюнктивата, които са различни във всеки индивидуален случай. След установяването им те трябва да се избягват. В допълнение е добре да се полагат и профилактични грижи за очите и зрението. Те включват редовен прием на всички необходими антиоксиданти, микроелементи и пигменти за очи, които осигуряват храна за окото, повлияват възпалението и защитават очите от свободните радикали. Програма Ocomed предлага серия от продукти, осигуряващи цялостна защита за очите и зрението.

Инфекциозен конюнктивит

/в /от

За инфекциозен конюнктивит се говори в случаите на възпаление на конюнктивата, причинено от инфекциозни агенти – вируси или бактерии. Конюнктива е мембраната, която покрива склерата на окото и вътрешната страна на клепачите. В зависимост от типа на причинителите на възпалението се разглеждат 2 основни форми на инфекциозен конюнктивит:

  • вирусен конюнктивит – най-разпространената форма
  • бактериален конюнктивит – по-рядка, но с по-широка гама от възможни причинители

Вирусен конюнктивит – симптоми, лечение, особености

Вирусен конюнктивит е най-честата форма на инфекциозно възпаление на конюнктивата. Състоянието е силно заразно, защото вирусите причинители се разнасят много лесно с въздуха. Това позволява бързото им разпространение по въздушно-капков път и обяснява защо заболеваемостта от вирусен конюнктивит често придобива епидемиологични пропорции. От друга страна, бързото разпространение на вирусните частици е причина за това вирусен конюнктивит почти винаги да засяга и двете очи.

Вирусен конюнктивит се причинява основно от аденовируси и ентеровируси, по-рядко – от херпес симплекс вирус. Може да се развие самостоятелно или като съпътстващо състояние при някои инфекции на горните дихателни пътища, включително при грип.

Основните симптоми на вирусен конюнктивит включват:

  • силно зачервяване на склерата на окото, клепача и кожата около него
  • сърбеж в окото
  • повишено сълзене и отделяне на воднист секрет
  • замъглено зрение, което е причинено от слъзната секреция и изчезва при по-често примигване
  • фотофобия

Диагностицирането на вирусен конюнктивит става основно с изследване на секрет от окото и по особеностите на симптоматиката. От поставянето на конкретната диагноза зависи и определянето на терапевтичната схема.

Лечението на вирусен конюнктивит зависи от тежестта на симптоматиката. В повечето случаи се назначават единствено капки за поддържане естествената влажност на окото и намаляване на сърбежа. Само при по-тежки случаи може да се назначи лечение с противовирусни препарати. Прогнозата обикновено е добра и състоянието отшумява в рамките на десетина дни. Най-сериозни са оплакванията около третия-петия ден, след което настъпва подобрение и инфекцията отминава, най-често без усложнения.

Бактериален конюнктивит – симптоми, лечение, форми

Бактериалният конюнктивит е по-рядко срещаната форма. Той се диагностицира при около 30% от хората с инфекциозен конюнктивит. Може да се развие самостоятелно или като бактериално усложнение след вирусната инфекция на конюнктивата.

Причинители на бактериален конюнктивит може да са най-разнообразни бактерии. Най-често това са представители на родовете Стафилококус, Хемофилус, Стрептококус и Псевдомонас. В по-редки случаи бактериален конюнктивит може да се развие и при замърсяване на окото с бактерии от родовете Гонококус, Хламидия и др., които причиняват сексуално предавани инфекции. В тези случаи се говори за гонококов и за хламидиален конюнктивит. Те почти винаги са придружени с оплаквания, подсказващи и за уро-генитална инфекция. В тези случаи инфекцията на конюнктивата е по-трайна и изисква по-сериозно лечение.

Наред с характерното зачервяване и силен сърбеж, други симптоми на бактериален конюнктивит са:

  • повишено сълзене, но секретът е по-гъст и жълтеникав в сравнение с този при вирусен конюнктивит
  • слепване на клепачите след сън
  • подуване на лимфните съдове пред ухото
  • сериозен оток и на двата клепача

Бактериалният конюнктивит често може да засегне само едното око, а при добра хигиена другото да остане здраво.

Лечението на бактериален конюнктивит включва основно антибиотични препарати – капки, офталмични унгвенти и др. В допълнение се прилагат и продукти за облекчаване на сърбежа и другите симптоми. Гонококовият и хламидиалният бактериален конюнктивит обикновено се лекуват най-трудно и продължително. Във всички случаи на бактериален конюнктивит лечението се определя изцяло от лекуващия офталмолог и трябва да се спазва стриктно за по-бърз ефект и избягване на усложненията. Макар и редки, те може да се появят с раздразнение на роговицата и трайно нарушаване на нормалната слъзна секреция. За поява на усложнения може да сигнализира замъгляването на зрението, което не отминава при няколкократно примигване. Когато се спазват лекарските препоръки, лечението на бактериален конюнктивит е успешно и състоянието се подобрява в рамките на седмица, без усложнения.

Профилактика на бактериален и вирусен инфекциозен конюнктивит

Възпалителните заболявания на очите се срещат най-масово лятото. Къпането в недобре почистени басейни през лятото, масовите събирания на много хора на едно място и неспазването на добра лична хигиена са причини за почти ежегоден бум в разпространението на инфекциозен конюнктивит през летния сезон. Това засилва нуждата от превантивни мерки за поддържане здравето на очите. Необходимо е да се избягва контактът с болен поне в рамките на 10-12 дни, в които той е заразен, да се мият редовно ръцете и да не се ползват чужди хавлиени принадлежности.

Екипът на програма Очно здраве (Ocomed) препоръчва грижите за очите и зрението през лятото да бъдат допълнени и с прием на необходимите антиоксиданти и пигменти за очи. Това е основна превантивна грижа най-вече за хората, попадащи в рискови групи за развитие на очни заболявания.