Зрителни смущения

Зрителни смущения при работа с компютър

/0 Коментари/в /от

 

Проф. Ц. Марков, д. м. н.

Широкото приложение на видеотерминалите от населението доведе до натоварване на различни органи и системи на човешкия организъм. На такова въздействие са подложени очите, нервната система, слуховият анализатор, опорнодвигателният апарат. Това даде възможност в медицинската практика да се заговори за „компютърна болест“. С това понятие се определя състояние, при което има оплаквания от очите, мускулите и костите в областта на шията, както и в психиката.

Искам да подчертая, че компютрите не отделят специфични, увреждащи лъчи. Те натоварват очите с повишените изисквания към тях. Най-натовареният орган при работа с компютър са очите.

Компютърът поставя на изпитание:

  •  Зрението
  • Акомодацията- за да се вижда картината по-ясно.
  • Конвергенцията
  • Адаптацията
  • Контрастната и различителната чувствителност (контрастът между знаци и фон е много по-нисък от препоръчвания).

Условия, влияещи върху очния дискомфорт:

  • Трептенето на екрана
  • Няколко цвята върху екрана
  • Високата яркост на знаците
  • Отблясъците от екрана, затрудняващи контраста на образа.

Яркостта на екрана има най-изявено въздействие тъй като тя влияе върху зрителната острота, ширината на зеницата, бързината на акомодацията.

  • Положението на главата, шията, раменете.
  • Прекалено ниското или високо разполагане на екрана – поставя очите в принудително и уморително положение.
  • Различното разстояние между екран, клавиатура и работни документи.
  • Образите на компютърния екран не са така контрастни както напечатаните върху лист хартия и окото непрекъснато се опитва да ги фокусира добре.
  • Усилие за получаване на ясен образ има и при периодичното преместване на погледа от екрана върху печатен текст и обратно.
  • По рядкото мигане отколкото в ежедневието си, нарушава поддържането и яснотата на образа и овлажняването на роговицата.

Умората при работа с компютъра зависи от продължителността, респективно от ергономичните условия, рефракцията на потребителя и добрия мускулен баланс.

Оплаквания

Субективни 10-90%

  • Чувство на умора в очите: умората при работа с компютъра зависи от продължителността, респективно от ергономичните условия, рефракцията на потребителя и добрия мускулен баланс
  • Замъгляване на текста
  • Понякога двойни образи
  • Болки в очните ябълки
  • Парене
  • Сълзене
  • Дразнене от светлината
  • Главоболие
  • Виене на свят
  • Болки в гърба и врата
  • Неясно виждане след работа
  • По изразена чувствителност след работа към заслепяване

Тези оплаквания обаче не са неизбежни. Те се появяват при недобра корекция на зрителната острота, не добро разположение на компютъра, неспазване изискването за почивка и др.
Сухотата на очите например се получава, когато монитора е поставен по-високо от нивото на очите.

Обективни изменения

  • Хиперемия – зачервяване на очите.
  • Оскъден секрет от очите.

Функционални промени

  • Отдалечаване най-близката точка на ясното виждане
  • Спазъм на акомодацията – в резултат на напрежение на акомодацията може да се стигне до спазъм – до лъжливо късогледство.

Наши изследвания и такива в чужбина не установяват специфични трайни увреждания при работа с видеотерминали.

Коя категория хора, се оплакват по-често?
Най-често оплакванията са при хора с не добре коригирана зрителна аномалия

  • Далекогледство, късогледство, астигматизъм – При по-възрастни оператори
  • При здрави хора над 45-годишна възраст, при които се налага корекция на пресбиопията.

Чести оплаквания има и при хора със скрито или едва набелязано кривогледство и нарушено равновесие на очните мускули. Оплакванията се появяват няколко часа след започване на работа с компютъра.
Профилактика при работа с компютър
За премахване на изброените смущения или значителното им намаляване се прилагат следните профилактични мерки.

Почивка

На всеки З0-40 минути работа е задължителна 5-10 минутна почивка.
През почивката не бива да се чете нищо, а да се гледа надалеч. Най-добре би било през отворен прозорец да се гледа навън.
По време на работа могат да се правят малки почивки, при което очите се затварят с длани за 1-2 минути, за да се създаде чувство на тъмнина.
Да се поставя пръст пред очите и се гледа в него като се отдалечава до замъгляване и след това да се приближава до очите докато се загуби ясното виждане. Така се тренира акомодацията и конвергенцията. Добре би било да се правят въртеливи движения с очите
в различни посоки.
Раздвижване на шийните мускули и въртеливи движения на главата.
Естествено едно от условията е да не се стои цял ден пред монитора.

Работа с подходящи очила

Най-важното при работата с компютър е състоянието на зрението. При хората с нарушено зрение трябва да се направи прецизна корекция и да се назначат подходящи очила. Много по-чести са оплакванията при хиперметропи (далекогледство) и особено когато имат по-висок астигматизъм.
Всичко това означава, че преди да се започне работа на компютър, при лица дори и без оплаквания трябва да се посети офталмолог.
Сериозен е въпросът при възрастните. Тук спадат и лица, които имат рефракционна аномалия и здрави лица. При първите трябва да се направи много добра корекция за далеч и за близо и да се изпишат според желанието и възможностите на лицето прогресивни или бифокални очила.
При лицата, които не са имали нужда от очила с напредване на възрастта се явява необходимостта от корекция на зрението за работа на близко разстояние в това число и на
компютър. При тях много по-добре ще бъде да работят с прогресивни (многофокусни) стъкла, тъй като те създават възможност за ясно виждане на всички обекти, които са разположени на различни разстояния: монитор, клавиатура, текст извън полето на компютъра.
Много хора ползват очила с нулев диоптър, но с антирефлексно покритие, което уеднаквява яркостта на различните части на зрителното поле.

Организация на работа

  • Избор на подходящ монитор. Предпочитат се тъмни знаци на бял фон, бели знаци на черен фон.
  • Екранът да бъде подвижен и да се поставя така, че да няма отблясъци от други светлинни източници. Височината на екрана да бъде малко по-ниско от нивото на очите. Когато екрана е по-високо от нивото на очите, окото е по-широко отворено и по-бързо се изсушава роговицата.
  • Разстоянието очи – екран да бъде 60-80 см., но не и по-малко от 40 и не по-голямо от 90 см.
  • Разумно е да има подходящ стол и подвижна облегалка.

Когато се работи в стая с повече оператори да има правилно разположение на компютрите, достатъчно разстояние между тях, проветрено помещение.
Компютрите навлязоха широко в нашия живот и ние не можем без тях, затова нека защитим очите си и да ги приспособим към сериозните предизвикателства на времето.

ENTAN

ENTAN – моят партньор и помощник при лечението на диабетна ретинопатия

/0 Коментари/в /от
Д-р М. Мичева
Медицински център „Околус“, Плевен

Диабетната ретинопатия е хронично заболяване на очите, което е пряка последица от метаболитното заболяване захарен диабет. СЗО оценява броя на болните със захарен диабет приблизително на 150 милиона през 2000 г. и предполага, че през 2025 г. тази цифра ще нарасне двойно.

Диабетната ретинопатия е на пето място като причина за слепота в света. Тя е усложнение на диабета, засягащо малките кръвоносни съдове (микроангиопатия) и е причина за слепота на 10 000 души годишно. Загубата на зрение е прогресивна у диабетици с лош контрол върху кръвната захар. За съжаление пациентите, болни от диабет, търсят очен лекар едва след като започнат да губят зрение – когато лечението е вече трудно.

Entan_BoxL_En

Често офталмолозите откриват диабета по промените в очното дъно. Първоначално зрението не е засегнато. На по-късен етап в резултат на поява на хеморагии и настъпилата исхемия в ретината настъпва нарушение на зрителната острота. Разрастват се нови кръвоносни съдове и фиброзна тъкан. Без лечение настъпва загуба на зрението.
Както вече бе казано, диабетът засяга малките кръвоносни съдове, които изхранват ретината. Те се стесняват, повишава се пропускливостта на съдовата стена и се блокира доставката на хранителни вещества до клетките в ретината. Кръв (хеморагия) или течност (ексудат) се излива в ретиналната тъкан и причинява замъгляване на зрението.

Поради затрудненото изхранване на ретиналната тъкан се разрастват абнормни нови съдове в ретината там, където има нарушено кръвоснабдяване, а също и в стъкловидното тяло. Тези нови съдове са непълноценни, пропускливи и лесно чупливи. Когато настъпи излив, усложненията може да доведат до трайна загуба на зрителни функции. Кръвта или ексудатът може да засегнат обширна зона от ретината, включително и макулата – отговорна за нашето централно зрение. При засягането й зрението става неясно, губят се фините детайли. Четенето, гледането на телевизия и шофирането са затруднени. Отокът на макулата, исхемията и пролиферацията на нови съдове води до значителна загуба на зрение или слепота.

Лечение

В по-напреднал етап на диабета основното лечение е лазеркоагулацията, която запазва зрението и намалява риска от слепота. Успоредно с нея може да се прилагат и препарати за укрепване на съдовата стена и подобряващи оросяването, както и витамини с лутеин по следната схема:

Ентан 2х1 капсула за минимум 6 месеца и Околут 2х1 капсула.
В по-ранен етап от заболяването – лечение с Ентан в схема 2х1 капсула след хранене и 2х1 капсула
Околут дуо за 6 месеца, както са и лечебните им дози.

Ентан е природен продукт на фирма Борола. Той е уникален за мен, защото е идеална балансирана комбинация от проантоцианидин и гинко билоба – влияе не само на микросъдовете, но и на останалите съдове в организма, което е много важно за пациенти, болни от диабет. Ентан укрепва съдовата стена, предотвратява адхезията на тромбоцитите и подобрява реологията на кръвта. Подобрява кръвоснабдяването на ретината, доставяйки необходимите хранителни вещества и кислород.

В резултат на това се предотвратява рискът от запушване на съдовете и поява на нови хеморагии и исхемични зони. Освен всичко това Ентан притежава мощно антиоксидантно действие и по този начин предпазва съдовете и клетките от увреждащото действие на свободните радикали. На базата на всичко казано дотук става ясно, че Ентан е необходимост във всички стадии на диабетна ретинопатия, както и преди и след лазеркоагулация. Използван в посочената доза и при добър контрол на кръвната захар, води до подобрение на състоянието – липса на нови хеморагии и исхемия. Като краен резултат имаме стабилизиране и подобрение на зрението. Пациентите са благодарни и доволни от постигнатите резултати.

В своята практика освен при диабетна ретинопатия използвам Ентан винаги когато има нарушено кръвоснабдяване на ретината – при артериална хипертония, атеросклероза, хиперлипидемия и др.
За лечение на малки ретинални хеморагии, в периферията при хипертоници – в доза 2х1 капсули за 6 месеца дава добри резултати – резорбиране на хеморагията и предотвратява появата на нови кръвоизливи. При атеросклероза и повишени нива на холестерола в същата доза води до подобрение в зрителните функции.

Ентан е с отличен профил на безопасност и го използвам ежедневно в своята практика. Пациентите са удовлетворени от постигнатото качество на лечението и от приемливата цена на курс лечение.

Ретинопатия на недоносеното

Ретинопатия на недоносеното

/0 Коментари/в /от
Д-р В. Даскалов
МЦ „Пентаграм 2012” София

Доскоро това заболяване се наричаше ретролентална фиброплазия, но всъщност представлява исхемична ретинопатия на недоносените или родените с ниско тегло новородени. Това заболяване води, в някаква степен до загуба на зрение. Изчислено е, че ежегодно 1300 недоносени деца в САЩ имат проблеми със зрението си след оцеляването им, между 400 и 600 са напълно слепи. Около 300 деца на 1 000 000 новородени имат най-малко едно сляпо око след лечение по повод ретинопатия на недоносеното (ROP).

Най-много са застрашени децата, които се раждат под 1500 гр. или преди 30 гестационна седмица. Новородени с тегло м/у 1500 – 2000 гр. и по-голяма гестационна седмица, но в нестабилно клинично състояние също са предразположени към развитие на ретинопатия. За профилактиката на ROP при тези деца, трябва активното съдействие на неонатолозите.

Изключително голям е процента на развитие на ROP при новородени под 1251 гр. – 66%, а при тези под 1000 гр. – 82% (фиг. 1).

Патогенеза

Ретинопатия на недоносеното

Фиг. 1. ROP непълно завършена васкуларизация на ретината.

Доскоро се смяташе, че основна роля в развитието на ROP играе високата кислородна концентрация >30% в кувьозите и по специално, така наречената кислородна палатка, което предизвиква токсично увреждане на ретината и спиране на нормалната ангиогенеза. Получава се исхемия в ретинната периферия, която стимулира неоваскуларизацията, предизвиквайки производството на VEGF (вазопролиферативни фактори). До този момент не е изяснено точно кой или кои от тях предизвикват ROP.

Освен O2 за развитието на това заболяване имат значение и други фактори: генетична предиспозиция, ниско тегло при раждането, късия гестационен период и др. Фактът, че това заболяване се среща и при деца родени с нормално тегло, но с други вродени заболявания, например на сърдечносъдовата система, респираторни заболявания и др., показва, че са много причините, водещи до развитие на заболяването.

Стадии в развитието на болестта, според Международната класификация на ROP:

I. Добре обособена демаркационна линия между васкуларизираната и неваскуларизирана ретина;
II. Добре изразен вал от мезенхимна тъкан без неосъдове;
III. Образуване на екстраретинни неосъдове, които могат да бъдат от начални до много изразени. Наблюдава се фиброваскуларна пролиферация в периферията.
IV. Субтотално отлепване на ретината;
V. Тотално отлепване на ретината тип фуния.

Плюс Болест.

Това е клиничен термин определящ различен стадий на заболяването, отделен самостоятелно от международната класификация.
Изразява се в изразена дилатация и тортуозитет (извитост) на съдовете в задния полюс, което показва активна прогресираща фаза на заболяването.

Системните и локални тъканни фактори, които могат да доведат до прогрес или регрес на заболяването са неизвестни. В 85% от очите с ROP е доказана спонтанна регресия. Основният белег, по който съдим за регрес на заболяването е развитието на нормална ретина пред патологичната зона.
Голяма част от очите, преболедували ROP или така наречените съхранени очи мoгат да развият миопия и астигматизъм; страбизъм; амблиопия; катаракта; глаукома; отлепване на ретината и др.

Диагностика

Новородените се изследват (фундускопия) още на I, II–та седмица след раждането с индиректен бинокуларен офталмоскоп. Контролните прегледи продължават на всеки две седмици до навършване на гестационната възраст и до 2 месеца след това. Резултатите от фундускопията се отбелязват на строго определени схеми в зависимост от патологичната зона. Изследването е субективно. От няколко години на пазара се появиха специални фундус камери (Red Cam), с които обективно се прави цветна
фотография на очното дъно, а също така може да бъде извършена и флуоресцеинова ангиография. Това дава изключително добра възможност както за диагностика, така и за проследяване на хода на болестта. (фиг. 2 и 3)

Лечение

Основното в лечението е профилактиката. Тя е в ръцете на акушер-гинеколозите и неонатолозите – да не се раждат деца под 1000 гр.
Основното лечение на ROP за момента остава кислородотерапията, но тази, която поддържа конц. на O2 в артериалното кръвообращение на новороденото 96-99%. Тази терапия не води до прогрес на заболяването, но не води и до регрес. Освен това, тези новородени страдат и от хронични белодробни заболявания, които се нуждаят също от кислородотерапия.
Те се хоспитализират до три месеца коригирана възраст в съответните специализирани отделения, а състоянието на очите се контролира от офталмолози.

Друг медикамент, който доказано има значение за намаляването честотата на ROP е VIT Е, използван като антиоксидант.
Криотерапия на аваскуларната периферна част от ретината. Това значително намалява честотата на по-късните усложнения, като отлепване на ретината или ретролентални цикатрикси.

Тези усложнения бяха редуцирани от 47 до 25% в следващата една година от раждането на детето. Лазер терапията навлезе все по-агресивно в лечението на ROP. Използва се във II-ри, III-ти стадиий на заболяването. Тя е по-ефективна, атравматична с по-малко странични ефекти.

Имайки предвид патогенезата на заболяването – нарушена ангиогенеза и исхемия на периферната ретина – от 2005 г. се прилагат интравитреално антивазопролиферативни ф-ри (AVEGF), които спират фиброваскуларната пролиферация. Това са Avastin, Macugen, Lucentis. Изключително благоприятен ефект се получава от приложението им след последваща лазер терапия. Те подобряват много както анатомичния, така и функционалния резултат от лечението. Прилагат се
във II-ри – III-ти стадий на заболяването.

Оперативно лечение: Прилага се в IV-ти рядко в V-ти стадий на заболяването. Извършва се витректомия, за предпочитане със запазване на лещата. Само в 25% от случаите се получава пълно слягане на ретината. За съжаление зрителната острота при тези деца рядко е над 0.05 или не повече от 5%.