Ретинопатия на недоносеното

Ретинопатия на недоносеното

Д-р В. Даскалов
МЦ „Пентаграм 2012” София

Доскоро това заболяване се наричаше ретролентална фиброплазия, но всъщност представлява исхемична ретинопатия на недоносените или родените с ниско тегло новородени. Това заболяване води, в някаква степен до загуба на зрение. Изчислено е, че ежегодно 1300 недоносени деца в САЩ имат проблеми със зрението си след оцеляването им, между 400 и 600 са напълно слепи. Около 300 деца на 1 000 000 новородени имат най-малко едно сляпо око след лечение по повод ретинопатия на недоносеното (ROP).

Най-много са застрашени децата, които се раждат под 1500 гр. или преди 30 гестационна седмица. Новородени с тегло м/у 1500 – 2000 гр. и по-голяма гестационна седмица, но в нестабилно клинично състояние също са предразположени към развитие на ретинопатия. За профилактиката на ROP при тези деца, трябва активното съдействие на неонатолозите.

Изключително голям е процента на развитие на ROP при новородени под 1251 гр. – 66%, а при тези под 1000 гр. – 82% (фиг. 1).

Патогенеза

Ретинопатия на недоносеното

Фиг. 1. ROP непълно завършена васкуларизация на ретината.

Доскоро се смяташе, че основна роля в развитието на ROP играе високата кислородна концентрация >30% в кувьозите и по специално, така наречената кислородна палатка, което предизвиква токсично увреждане на ретината и спиране на нормалната ангиогенеза. Получава се исхемия в ретинната периферия, която стимулира неоваскуларизацията, предизвиквайки производството на VEGF (вазопролиферативни фактори). До този момент не е изяснено точно кой или кои от тях предизвикват ROP.

Освен O2 за развитието на това заболяване имат значение и други фактори: генетична предиспозиция, ниско тегло при раждането, късия гестационен период и др. Фактът, че това заболяване се среща и при деца родени с нормално тегло, но с други вродени заболявания, например на сърдечносъдовата система, респираторни заболявания и др., показва, че са много причините, водещи до развитие на заболяването.

Стадии в развитието на болестта, според Международната класификация на ROP:

I. Добре обособена демаркационна линия между васкуларизираната и неваскуларизирана ретина;
II. Добре изразен вал от мезенхимна тъкан без неосъдове;
III. Образуване на екстраретинни неосъдове, които могат да бъдат от начални до много изразени. Наблюдава се фиброваскуларна пролиферация в периферията.
IV. Субтотално отлепване на ретината;
V. Тотално отлепване на ретината тип фуния.

Плюс Болест.

Това е клиничен термин определящ различен стадий на заболяването, отделен самостоятелно от международната класификация.
Изразява се в изразена дилатация и тортуозитет (извитост) на съдовете в задния полюс, което показва активна прогресираща фаза на заболяването.

Системните и локални тъканни фактори, които могат да доведат до прогрес или регрес на заболяването са неизвестни. В 85% от очите с ROP е доказана спонтанна регресия. Основният белег, по който съдим за регрес на заболяването е развитието на нормална ретина пред патологичната зона.
Голяма част от очите, преболедували ROP или така наречените съхранени очи мoгат да развият миопия и астигматизъм; страбизъм; амблиопия; катаракта; глаукома; отлепване на ретината и др.

Диагностика

Новородените се изследват (фундускопия) още на I, II–та седмица след раждането с индиректен бинокуларен офталмоскоп. Контролните прегледи продължават на всеки две седмици до навършване на гестационната възраст и до 2 месеца след това. Резултатите от фундускопията се отбелязват на строго определени схеми в зависимост от патологичната зона. Изследването е субективно. От няколко години на пазара се появиха специални фундус камери (Red Cam), с които обективно се прави цветна
фотография на очното дъно, а също така може да бъде извършена и флуоресцеинова ангиография. Това дава изключително добра възможност както за диагностика, така и за проследяване на хода на болестта. (фиг. 2 и 3)

Лечение

Основното в лечението е профилактиката. Тя е в ръцете на акушер-гинеколозите и неонатолозите – да не се раждат деца под 1000 гр.
Основното лечение на ROP за момента остава кислородотерапията, но тази, която поддържа конц. на O2 в артериалното кръвообращение на новороденото 96-99%. Тази терапия не води до прогрес на заболяването, но не води и до регрес. Освен това, тези новородени страдат и от хронични белодробни заболявания, които се нуждаят също от кислородотерапия.
Те се хоспитализират до три месеца коригирана възраст в съответните специализирани отделения, а състоянието на очите се контролира от офталмолози.

Друг медикамент, който доказано има значение за намаляването честотата на ROP е VIT Е, използван като антиоксидант.
Криотерапия на аваскуларната периферна част от ретината. Това значително намалява честотата на по-късните усложнения, като отлепване на ретината или ретролентални цикатрикси.

Тези усложнения бяха редуцирани от 47 до 25% в следващата една година от раждането на детето. Лазер терапията навлезе все по-агресивно в лечението на ROP. Използва се във II-ри, III-ти стадиий на заболяването. Тя е по-ефективна, атравматична с по-малко странични ефекти.

Имайки предвид патогенезата на заболяването – нарушена ангиогенеза и исхемия на периферната ретина – от 2005 г. се прилагат интравитреално антивазопролиферативни ф-ри (AVEGF), които спират фиброваскуларната пролиферация. Това са Avastin, Macugen, Lucentis. Изключително благоприятен ефект се получава от приложението им след последваща лазер терапия. Те подобряват много както анатомичния, така и функционалния резултат от лечението. Прилагат се
във II-ри – III-ти стадий на заболяването.

Оперативно лечение: Прилага се в IV-ти рядко в V-ти стадий на заболяването. Извършва се витректомия, за предпочитане със запазване на лещата. Само в 25% от случаите се получава пълно слягане на ретината. За съжаление зрителната острота при тези деца рядко е над 0.05 или не повече от 5%.

borola
0 Коментарa
Вградени отзиви
Вижте всички коментари